Можем ли да отслабнем с мисъл и любов към себе си?
...за скритите роли и диалози, които саботират усилията ни да отслабнем
За да постигнем устойчив напредък при свалянето на килограми,ние трябва първо да осъзнаем мотивите си. Защо да правим това? Защо се нуждаем от това? Каква е мотивацията ни да правим промени? Може би вътрешният ни мотив е един от следните:
- Искаме да се справим със здравословните си проблеми, които се дължат на наднорменото ни тегло;
- Искаме да живеем по-дълго;
- Искаме да бъдем добър пример за нашите деца;
- Искаме да изглеждаме по-млади;
- Искаме да имаме високо самочувствие;
- Искаме да спрем да се обвиняваме за собствената си пълнота;
Защо обаче сме неефективни, макар да осъзнаваме проблема си с наднорменото тегло и причините, които ни мотивират да правим опити да отслабнем отново и отново? Хората, които имат проблеми с теглото, почти винаги формират "триъгълни" взаимоотношения вътре в себе си и с другите.
Питате се какъв е този триъгълник? Това е триъгълника на американския психолог Стефан Карпман. Наричат го още „драматичен триъгълник“ – това е модел на нездравословни взаимоотношения. В живота си ние често играем и се вживяваме в различни роли: на любящия съпруг, на добрия баща, на готиния колега, на сприхавия съсед и т.н. В триъгълника на Карпман ролите са три - Жертва, Преследвач и Спасител. Всяка една от тези роли ни създава усещането, че владеем и контролираме ситуацията, но това е нереално. Превключваме от една роля към друга, щом емоциите ни се променят и когато почувстваме егото си застрашено.Едно и също лице се превръща в играч на всички роли в този триъгълник, докато по правило най-често използва една от ролите.
Когато лицето води "борбата" със собственото си тегло се намира в ролята на Преследвач /наричат го още Агресор/.В тази роля то критикува, гневи се, обвинява себе си и другите, че не може да постигне успех и да редуцира теглото си.Тази роля е носител на голям емоционален заряд и е движещата сила да се води борба отново и отново въпреки моментните неуспехи. Излизането от ролята на Преследвач е много трудно, защото това означава да изпуснем целия контрол, който ни създава илюзията, че ние владеем ситуацията.
Когато поеме целия този отрицателен заряд на обвиненията и критиките от Преследвача лицето заема ролята на Жертвата, която мрънка, че всичко и всички са против нея, обвинява другите за своето безпомощно състояние и не може да признае своето безсилие.
За да се избави от това негативно емоционално напрежение лицето“ влиза“ в ролята на Спасителя.Той разбира се саботира процеса,като прекъсва започнатата диета и режим на отслабване.
Това естествено е провал и пак започва негодуванието, самообвинението и всичко отново се повтаря по триъгълника, като последователно се преминава през ролите на Преследвач, Жертва и Спасител. Като цяло в триъгълните отношения се създава усещането за драматизъм и въвлеченост в проблема, което води до това емоционално преливане от роля в роля. И в крайна сметка не се стига до реалното решаване на проблема, всичко е само емоции преливащи в драма.Това емоционално общуване от роля в роля ни носи само временна изгода, ключа към успеха се крие в признаването на собствените ни страхове и уязвимост, да започнем да се възприемаме такива каквито сме и да заобичаме себе си – тялом и духом. Това е хармонията, от която се нуждаем за да сме готови за промяната…